Контактните лещи са оптично средство за корекция на зрението, което се прилага наред с очилата и хирургичните методи на лечение. Контактната леща е вид пластмасова люспа, която се поставя на предната повърхност на окото и по този начин създава нова пречупвателна равнина за зрителната система на окото. Идеята за лещите принадлежи още на Леонардо да Винчи, който е предположил, че може да се гледа през една конична сондичка и през водата.
След това през 16-17 век се появяват първите но има твърде големи рискове при поставянето им в окото. С откриване на пластмасите от 60-те години на миналия век започва масовото производство на контактни лещи по света.
Контактните лещи се делят на два основни вида – меки и твърди. Меките лещи имат много по–голямо приложение в очната практика, тъй като са по–физиологични. Твърдите лещи обаче също остават в офтомологичната практика, като най-вече показанията са две – високите миопии, промяна в диоптъра и евентуално големи астигматизми.
Меките контактни лещи от своя страна се делят на на ежедневни – поставят се сутрин и се свалят вечер, и контактни лещи с удължено носене . Контактните лещи с удължено носене могат да се носят в продължение на една седмица или един месец, без да се свалят. От друга страна меките контактни лещи могат да бъдат еднодневни, двуседмични, едномесечни и целогодишни. Най-дългият период, през които може да се носи една контактна леща, е един месец, това са лещи изработени от силиконови материали.
Предимствата на контактните лещи в сравнение с очилата, са, че те осигуряват много по добра зрителна острота и при тях няма ограничение на зрителното поле. Като се има предвид и качествените материали, от които се произвеждат, те осигуряват един значителен комфорт . Очилата естествено си остават в практиката, те също имат своето място, но контактните лещи са предпочитани най-вече от младите хора, от хората с висок диоптър и от такива, които имат значителна разлика в зрението между двете очи, която не може да се коригира с очила, тъй като те пораждат разделяне на образите от двете очи в мозъчната кора.
Мултифокалните контактни лещи са подходящи за всякакви хора – с късогледство, далекогледство или с нормално зрение, тъй като те осигуряват възможност за добро зрение едновременно надалеч, на средно и на близко разстояние.
Друга група са торичните лещи, които намират приложение при една основна група зрителни аномалии – това е астигматизмът. Докато една обикновена мека сферична леща може да коригира астигматизмът до един диоптър, то торичните лещи могат да коригират цилиндър до 2,5 – 3 диоптъра.
Подборът на контактните лещи не бива да се прави безразборно, тъй като е необходимо да се съобразявате с няколко показатели – радиус, диаметър, диоптър, а също и вида на материала. Не на последно място контактните лещи се съобразяват и с професията на пациента. Например при работа с компютър не би трябвало да се ползват контактни лещи с високо водно съдържание. Разбира се, всички лещи се поставят след снемане на пълна анамнеза за общите и очните заболявания на пациента и последният да бъде мотивиран, да има добри хигиенни навици, да извършва редовна дезинфекция на своите контактни лещи. Контактните лещи не бива да се преносват. Въобще пациентът трябва да спазва режима на носене на лещите, а също така да следват инструкциите на лекаря.
Козметичните контактни лещи се изработват в различни цветове. Те също могат да бъдат и с диоптър, това са така наречените цветни диоптрични лещи. Освен това по поръчка могат да се изработват и цветни лещи при някои травми, например когато има нарушение на очните структури и се налага оформяне на изкуствена зеница.
НЯКОИ ПРАВИЛА ЗА ХИГИЕНА НА ЗРЕНИЕТО – Необходимо е да се измерва зрителната острота още в най-ранна детска възраст, особено що се отнася до деца с проблемно раждане, недоносени, отглеждани в кувьози. Децата от 3 до 5 години трябва да се наблюдават, защото тогава се изгражда бинокулярното зрение на детето, което остава за цял живот. И при аномалии, ако не се вземат необходимите мерки, например при голяма разлика между двете очи, едното око може да изостане в своето развитие и да се развие така нареченото мързеливо око.
