През есента и зимата пресните зеленчуци са скъпи, а и по трудно се намират. Но витамините са в ръцете ни – стига да вземем шепа зърна и да ги накараме да покълнат. После можем да ги добавяме в салати, пастети, задушени ястия, омлети и др.Те ще разнообразят менюто ни и ще повлияят благотворно върху здравето и тонуса ни.
Един от начините да отгледаме за няколко дни хрупкави кълнове, това е да ги сложим в бурканче. Необходими са ни няколко буркана с различна големина и подходящи за тях пластмасови капачки, на които пробиваме дупки. В буркана слагаме един-два пръста от измитите семена, заливаме ги с вода и ги покриваме. На следващата сутрин изливаме водата и измиваме един-два пъти семената. След последното измиване обръщаме буркана обратно, за да се оттече водата. След това поставяме буркана във водоравно положение в помещение със стайна температура. В началото на по-тъмно място, а след два дни – на светло. Семената измиваме два пъти дневно – сутрин и вечер. За измиването използваме чешмяна вода със стайна температура. Кълновете са готови за консумация след 2-5 дни. След последното измиване бурканът трябва да се постави обърнат надолу, за да изтече водата.
КАКВО СЕ СЛУЧВА СЪС СЕМЕТО ПО ВРЕМЕ НА ПОКЪЛВАНЕТО?
ПЪРВО Е НАБЪБВАНЕТО – През семенната обвивка проникват въздух и вода. Семето забързва своето дишане и в него започва обмяната на веществата. Образуват се ензими, които влияят на промяната на резервните вещества и започва образуването на кълна.
ВТОРОТО Е ПОКЪЛВАНЕ – Семената покълват на светло, тъй като така се подобрява хранителната им стойност и се намалява количеството на нитратите. За повечето семена подходяща температура за покълване е стайна – от 18 до 22 градуса.
Семената трябва да бъдат винаги равномерно навлажнени и добре ”проветрени” . Ежедневното им измиване осигурява достатъчната влага и проветрение. По този начин се отстраняват отпадъчните вещества и въглеродният двуокис. Предотвратява се развитието на болести.
ВНИМАНИЕ – Никога не консумирайте плесенясали кълнове и такива, които имат неприятна миризма или не изглеждат добре.
ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА – Пшеничните кълнове са по-меки, стават почти винаги и са много вкусни. Освен това те са изключително полезни. Освен житото, на витамин Е са богати и кълновете на овеса, нахута и лещата. Прибавени към прясна салата или смесени със сок, тези зелени стръкчета доставят на организма белтъчини, минерали и витамини. Но най-богати на витамин С са кълновете на ечемик. Калций доставят семената на босилека и слънчогледа. Желязо – семената на моркови, спанак, червено цвекло, праз.
Ето една рецепта с която можете да започнете деня си и към обед да не усещате умора: Смесвате по една супена лъжица житни кълнове, смлени орехи, кълнове от сусам, стафиди и настърганата кора от лимон. Прибавете и изцедения сок от половин лимон.
Най-популярните кълнове в България са соевите кълнове. Те са богато на витамин С, протеини, желязо, фолиева киселина. Смята се, че са много полезни за хора с високо кръвно налягане. Очистват организма, повишават имунитета, стимулират обмяната на веществата, забавят процесите на естественото стареене, регулират храносмилането, укрепват имунната система, понижават холестерола, блокират туморите, предпазват от остеопороза, облекчават симптомите на климактериума.
