ЗАЕКВАНЕ
Заекването е внезапно появяващ се при говорене дихателен, лицев или гласов спазъм. Невъзможно е този спазъм да се спре със силата на волята, нито да се предвиди. Може да настъпи дихателно нарушение, гласът да изчезне, езикът или устните да застинат. Съществуват много разновидности на този вид спазъм и често те се наслагват една с друга, но имат един общ момент. Появяват се само тогава, когато човек говори – изказва се пред хора или просто общува с някого. Можете да си представите какви психични мъчения изпитва човекът във всекидневния си живот.
Много хора смятат, че заекването и е резултат от силно изплашване. Но не е точно така. Оказва се, че заекващите хора имат специфична структура на нервната система плюс вродена слабост на речевия апарат. Достатъчно е един възбуждащ фактор и спазмът се проявява. За едни страдащи това е уплахата, а за други – радостното преживяване, при трети не се проявява никакъв пусков механизъм.
НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ОТ ОБЩУВАНЕ – До този момент не е открита нито една универсална причина за заекването. Забелязано е, че най-често първите прояви на този синдром се наблюдават на 3-4 годишна възраст. Първите сериозни преживявания по повод заекването започват в подрастваща възраст. За това помага и по-агресивната реакция на съучениците, а понякога и на учителите. Независимо , че заекващия човек се научава да заобикаля тази своя особеност, опитва се да замести едни думи с други думи, да се ограничава с уклончиви отговори, за да избегне трудните ситуации, то у него все по-силно нараства желанието да спре да разговаря. Мечтата на заекващите хора е да станат като всички. В крайна сметка тази мечта е реална, ако не беше синдромът на очаквания спазъм и ”излагане”. Само мисълта за това подсъзнателно пречи на страдащия. При него възниква усещането за недостиг на въздух, започва учестено да бие сърцето, при някои дори се покачва температурата. За да намали този страх от очаквания неуспех, необходимо е поне веднъж ”да се изкажете” успешно. Затова не се страхувайте да общувате повече. Но само специалист може да ”разкъса” този затворен кръг.
ЛЕЧЕНИЕТО НА ТОЗИ СИНДРОМ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КОМПЛЕКСНО – Преди време са лекували заекването с хипноза, иглотерапия, лекарства за отпускане на мускулите. В днешно време медицината знае, че заекването е не само речева спънка – тук става дума и за умора, и за нарушен сън, и за емоционална нестабилност, нетърпеливост, често главоболие, влошено внимание, разсеяност, депресия. Заекването е хронично заболяване, с което се занимават психолози, физиолози, неврофизиолози, педагози. С една дума, лечението трябва да бъде комплексно. То продължава около три месеца и включва в себе си няколко етапа.
ПЪРВИЯТ ЕТАП В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАЕКВАНЕТО Е ДИАГНОСТИКАТА – Болният се изследва от невролог, психотерапевт, логопед и невропсихолог.
ВТОРИЯТ ЕТАП В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАЕКВАНЕТО – Пренастройване на неправилните говорни навици и нарушения. За много години в такова състояние болният не е имал възможност да се научи на плавна слята реч, затова около месец и половина с него работи логопед. Заниманията се водят индивидуално и в група. Напълно разбираемо е защо хората, които са решили да се лекуват, за дългите години страдания са натрупали в себе си неувереност. Необходима е психотерапия, за да може човекът да да повиши самочувствието си и да си изработи вътре в себе си устойчива вяра че ще успее.
ТРЕТИ ЕТАП В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАЕКВАНЕТО – то се състои в укрепване на успехите. Болният прилага на практика всичко, на което са го научили. Посещава групата, споделя своите успехи в общуването, разказва как е преодолял възникналите трудности и че вече наистина има увереност в собствените си сили.
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАЕКВАНЕТО – Е профилактика на рецидивите и курс на поддържаща терапия. След лечебния курс може да възникнат въпроси, непременно ги споделяйте със специалистите. В случай на незначително влошаване се налага повторен лечебен курс.
