ГЪБИЧКИТЕ
На нашата планета има около 200 хиляди вида гъби. Те гъсто населяват земното кълбо, има ги в почвата, във водата и въздуха. Техни спори съществуват дори в горните атмосферни слоеве. Но по непонятни причини около сто вида от всички тези гъби предпочитат да живеят в човешкия организъм. Миколозите / така се наричат специалистите по гъбичките/ ги определят като условно-патогенни и патогенни. Тези, които са възбудители на дълбоките микози. Те влияят не само външно на клиничната картина на заболяванията. Увреждат и вътрешните органи – мускулите, ставите, костите, сърцето, белите дробове, главния мозък. Няма да е пресилено ако кажем, че дори водят до смъртни случаи. Тези гъбички обаче по често се срещат в Южна Америка и Африка. Затова в Европа се срещат само единични случаи на дълбоките микози. По разпространени са повърхностните микози – тези, които засягат и увреждат костите, ноктите, кожата ни.
Често заразяването може да стане от кучета и котки, това са т.нар. зоофилни гъбички. При уличните животни заболяванията може да протичат не само явно, но и скрито, затова диагнозата се поставя единствено от ветеринар. Случва се понякога и сами да си пренесем гъбичките у дома – с панталоните и банкнотите. И в този случай да заразим домашните си животни. С една дума ние идваме от улицата, заразяваме домашното си животно, а то заразява нас. Ето защо са важни периодичните прегледи при ветеринар.
Гъбичната инфекция при възрастните се предизвиква от гъбички-епидермофити или трихофити , затова се нарича епидермофития. Тези гъбички увреждат както гладката кожа, така и ноктите. Заболяването по стъпалата започва с малко симптоми – зачервяване, тук-там лющене на кожата.. дори сърбеж може да не се появи. Този скрит етап често се разтяга с месеци, дори години. Инфектирането става от предмети на обществени места. И без да подозират тези хора стават носители на гъбичките-възбудители.
ВСЕКИ ТРЕТИ-ЧЕТВЪРТИ ОТ НАС Е НОСИТЕЛ НА НЯКАКВИ ГЪБИЧКИ. ЕДНА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ХОРАТА НЯМАТ ПРЕДСТАВА ЗА БОЛЕСТТА СИ, ЗАЩОТО НИЩО НЕ ГИ БЕЗПОКОИ.
Гъбичките по краката започват да се проявяват активно при понижаване на имунитета. Например като последствие от вирусна инфекция – грип, остри респираторни заболявания с усложнения. Най-често имунитетът отслабва с възрастта и затова не е случайно, че възрастните хора страдат от тези инфекции по-често. Второ съществуват провокиращи фактори, които действат отвън. Гъбичните инфекции често развиват спортисти, както и хора на които често се изпотяват краката. Най-често заразяването се случва в басейни, спортни площадки и фитнес зали.
В последно време нараства броя на т.нар. семейни микози, когато в семейството има възрастен човек с продължително гъбично заболяване. Източник на заболяванията са стъпалата, гънките между пръстите, ноктите. Такъв човек разнася спорите на гъбичките, инфектира банята, килимчето в банята, меката мебел, общите домашни чехли, както и тези в банята. В един момент всички се заразяват и при появяване на определен провокиращ фактор може да избухне микоза. Това може да се случи при човек, който е дошъл от улицата с мокри крака. При дълго носене на мокри обувки роговият слой на кожата става рехав и предоставя добри условия за развитието на гъбичките.
Гъбичната теория за рак е истински мит. Гъбичките по нашите географски ширини не могат по никакъв начин да навредят на вътрешните органи. Те се хранят с кератин, изработван от клетките на епидермиса на кожата. Там намират своето препитание, там се размножават и остават своите спори. След това те тихичко преминават върху ноктите, под тях и ги увреждат. Този процес понякога продължава години наред. Хората търсят помощ когато гъбичките преминат от стъпалата към друга част от тялото. А там се проявяват много рязко – със сърбеж и други неприятни усещания.
Хората обикновено се оплакват от някакви остри прояви. Засяга се гладката кожа с тънък рогов слой – и особено в кожните гънки, където се отделя най-много пот. Заразеният изпитва много неприятни усещания. Докато ”лакътните” гъбички не предизвикват никакъв дискомфорт. Затова един добър специалист винаги преглежда стъпалата на пациента, които е получил червени петна или лющене на някои места по кожата. Разбира се в някои случаи са виновни чуждите кърпи или гъби за баня. Но най-често самия болен има в себе си, спяща форма на гъбична инфекция по стъпалата.И със собствените си ръце я пренася по другите части на тялото.
При гъбични инфекции много често се обостря атопичния дерматит и бронхиалната астма, а увреждането на ноктите задълбочава протичането на захарния диабет.
Съществуват съвременни препарати, предотвратяващи развитието на микозата. Най-важно разбира се е личната хигиена. Избягвайте контакта с видимо инфектирани хора и потенциални носители на инфекцията. Не предоставяйте на никого личните си хигиенни средства и предметите си за лично ползване – кърпи, гъби за баня, маникюрни принадлежности, чехли.Не ходете боси в банята или сауната, особено по дървени покрития. Гъбичките могат да живеят десетилетия наред по влажните дървени, гумени покрития. По възможност не носете гумени обувки – в тях краката силно се изпотяват, а те трябва да са сухи. Всекидневно ги измивайте и изтривайте между пръстите. Намазвайте се със специални кремове.
Преди 20-30 години са използвали салицилова киселина, катран, нафталин, сяра, спиртови настойки. Комбинирали ги и ги нанасяли на увреденото място. Сега вече има много нови препарати, десетки пъти по ефикасни, но и старите не са изгубили своята ефикасност.
Гъбичните заболявания се лекуват успешно. Друг е въпросът за колко време. Ако болният не е потърсил помощ години наред, дори десетилетия, ако е отишъл при специалист в преклонна възраст, тогава може и някои препарати да са му противопоказни. Ако спазвате споменатите дотук профилактични мерки, можете да спрете разпространяването на гъбичната инфекция. Както и да предпазите семейството си от заразяване. Но при появило се неразположение най-добре потърсете съвета на специалист и не предприемайте самолечение.
