От степента на физическата ни активност зависят както фигурата ни, така и нашето настроение, съобразителността ни, здравето ни.
СТОИМ ПРАВИ = ГУБИМ КАЛОРИИ – Центърът на тежестта на тялото ни се намира пред коленните стави. Така, че, докато стоим върху краката си, тялото ни постоянно прави опити да пада, но мускулите го връщат в обратното положение. Когато стоим прави, ние натоварваме мускулите си много по-силно, отколкото ако седим. За 10 минути седене жена, тежаща 60 кг., изразходва 14,4 ккал, а ако стои права същото време – 15,6 ккал. Ако тези 10 минути тя прекара в хоризонтално положение, т.е. легнала, ще изгорим само 10,2 ккал. Когато човек постоянно седи, възниква т.нар. хипокинезия – понижена двигателна активност. От нея страда мускулната система, тя практически атрофира. И тогава дори най-елементарното движение, например изкачването по стълбите, когато не работи асансьора, се оказва непосилно. Ето защо, ако постоянно работите седнали и не можете да се отделите от бюрото, опитайте се да прекарвате известно време поне изправени.
СКАЧАМЕ = УКРЕПВАМЕ КОСТИТЕ – От бездействието на мускулите страдат и костите. За да може нашият скелет да ни издържа, той трябва да е много здрав. При бягане например натоварването върху костната тъкан може да надвиши до 6 пъти масата на тялото ни. Ето защо тогава костите ни са принудени постоянно да укрепват. Ако човек се движи, на организма започва ”да му се струва”, че здравината на скелета не е нужен. Костите губят постепенно калций и стават леки. Дори вие да се храните съвсем балансирано и да приемате необходимите витамини и минерали, те почти няма да се усвоят от костите. Така се стига до остеопороза.
ХОДИМ = ТРЕНИРАМЕ СЪРЦЕТО – Сърцето също е мускул и когато не го тренираме, то се чувства зле. Болестите на цивилизацията – атеросклерозата и коронарната болест на сърцето, в голяма степен се дължат на заседналия начин на живот. Причина за тези заболявания е отлагането на холестерол по стените на артериите. В нашата кръв съществува т.нар, съсирваща система, която ни спасява от кръвотечения. Тя се включва по време на контакт на кръвта с чужда повърхност – при открита работа например. Холестероловите плаки също се възпиемат от кръвта като чужди тела, тя се сгъва и образува тромб направо в кръвоносния съд. А това може да доведе до инфаркт и инсулт. Отказът от храни, съдържащи холестерол, не е изход. Без него организмът ни не може да синтезира някои хормони, в това число и половите. Но решение има – просто трябва да се движим повече. И в този смисъл неработещият асансьор, вместо повод за яд, се превръща в добра възможност за профилактика на атеросклерозата. Американската асоциация за борба с атеросклерозата препоръчва да се занимаваме с фитнес 5-6 пъти седмично по 30-40 минути при пулс не по нисък от 100 удара в минута. Може просто да ходим, но с бодра крачка /1 км. За 8-9 минути/.
ДВИЖИМ КРАКАТА = МИСЛИМ ПО ДОБРЕ – В човешкия мозък съществува т.нар. ретикуларна формация. Изследвания при животни са показали, че когато тя е изключена, животните заспиват и е невъзможно да бъдат събудени. Тази система работи за сметка на нашите усещания и впечетления – когато гледаме, слушаме, докосваме се до нещо. Така че в значителна степен дейността на ретикуларната формация зависи от двигателната ни активност. И когато водим заседнал начин на живот, лишаваме централната нервна система от активация. Излиза, че ако се движим недостатъчно, не можем и да мислим добре.
РАБОТИМ С РЪЦЕ = СПАСЯВАМЕ СЕ ОТ ДИАБЕТ – Захарният диабет е много широко разпространено и коварно заболяване. При диабет от първи тип панкреасът не секретира хормона инсулин, отговорен за усвояването на глюкозата в кръвта от мускулите на които тя служи като гориво. При диабет от втори тип в организма се отделя инсулин, но рецепторите на клетките не го възприемат. В резултат на това кръвната захар не може ”да се придвижи” към мускулната и мастната тъкан и след хранене кръвта буквално се превръща в лепкав сироп. Диабетът от втори тип се лекува успешно с мускулно натоварване, съчетано с диета, тъй като постоянните тренеровки способстват за повишаването на чувствителността на рецепторите към инсулина. Благодарение на това хората с диабет от втори тип, които редовно се натоварват физически според възможностите на тяхната възраст, може след време да забравят за медикаментите и напълно да се излекуват. Достатъчната физическа активност също така е най-добрият начин да се предпазим от диабет от втори тип.
БЯГАМЕ = ”ВЪЗПИТАВАМЕ” ХОРМОНИТЕ – Обездвижването се отразява негативно и върху ендокринната система. Образно казано, жлезите с вътрешна секреция се тренират по същия начин, както мускулите и сърцето. Разбира се, това зависи от редовността и интензивността на натоварването. В началото на тренировката започват да се секретират повече хормони, по-активно заработват хипофизата, надбъбречните и щитовидната жлеза. След това постепенно продукцията на хормони намалява, за сметка на това пък се увеличава чувствителността на клетките към тях. С натрупване на тренировките при едно и също натоварване вече изразходваме по-малко усилия, отколкото в началото. По същия начин се увеличават потенциалът и икономичността на ендокринната система. Това се отнася и за всички други системи в организма.
ЯДЕМ, ЗА ДА СЕ ДВИЖИМ, А НЕ ОБРАТНОТО – Движението и физическата активност са невъзможни без енергията, която получаваме от храната. Но трябва да си знаем мярката. Можете ли да си представите диво животно, което постоянно яде? Не съществува такова. Обратното, основният проблем в дивата природа е гладът. В продължение на хилядолетия у човека са се изработили механизми за борба с него. Едва преди около 100 години той е започнал да се храни до насита, дори да преяжда. Така, че организмът ни просто не е свикнал да се бори с излишните калории – той се стреми да трупа запаси, за да не загине в случай на глад. Изводът е прост – ставайте от масата с леко чувство за глад. Тогава няма да страдате от вялост и сънливост, няма да натрупвате излишни килограми. И се движете – без това не може.
