В началото на 20 век а и преди това, хората са наблягали на по-високото съдържание на въглехидрати тъй като това са най-бързите източници на енергия за тялото, но с навлизането на модерните технологии и непрекъснато засилващото се значение на мозъчни труд се обръща все по голямо внимание и на качеството на храната, а то от своя страна се определя от съдържанието на белтъци. При понижени дажби на белтъци настъпва загуба на концентрация, по-бързо физическо и умствено изтощение, загуба на интерес или така нареченото заболяване “маразъм”.
Учените изследващи влиянието на белтъците върху човешкото тяло сочат, че ежедневните нужди на възрастен човек от белтъци е 0,3 – 0,4г./кг живо тегло.
Дневната дажба при децата е десетки пъти по висока и трябва да е от порядъка на
2 – 3г./кг. живо тегло.
Учените определят и процентното разпределение на източниците на белтъци като сочат, че 60% от белтъците трябва да са от растителен, а 40% от животински произход.
– В растенията съдържанието на белтъци е ниско при пшеничните растения е 8-16% като в момента се разработени високо продуктивни сортове например “тритикана”, който е с до 20% съдържание на белтък. Царевицата е с по-високо белтъчно съдържание достигащо до 26%. С най-високо белтъчно съдържание е соята 40%. Недостатъците на белтъците от растенията се изразява в това че съдържанието на не заменими аминокиселини е много ниско и най-вече това на метионина (сяра съдържаща аминокиселина ). Втори основен недостатък това е ниския процент на усвояване на белтъците – това се дължи на дебелата клетъчна стена от целулоза и хемицеулоза, които трудно се разграждат от хидролитичните ензими в човешкия тракт.
– В животинските продукти съдържанието на белтъци е по-високо сравнено с растителните и достига до 35% при говеждото месо, те за разлика от растителните белтъци съдържан в оптимално количество цените за човека аминокиселини, а усвояването им е значително по лесно и с по-висок процент.
Подлагането на белтъчен глад при възрастните хора не е толкова опасно колкото при децата и след възстановяване на нормалните дажби от белтъци организма възтаносява нормалната си физиология. При децата обаче и малките отклонения от нормалната белтъчна дажба водят до възпрепятстване синтеза на нормалните белтъчни структури, води и до умствени увреждания. Днес 40% от децата в т.нар. развиващи се страни страдат от белтъчен глад.
По данни на ООН количеството белтъци произвеждано годишно е от 30-35 мил. тона, а за задоволяване на минималните нужди на човешката популация от белтъци е необходимо осигуряването на 60мл. тона годишно произвеждан белтък. Организацията на обединените нации отчита като причинители на белтъчния глад по света редица причини сред тях най-основната това е демографския фактор. След втората световна война се наблюдава т.нар. “демографски бунт” , който засяга най вече бедните страни където прираста е достига феноменалните 4% за сравнени, прираста за европейските страни е 0.30 – 0.35% годишно.
Днес в развитите консумират 6 пъти повече белтъци от развиващите се страни ООН и специалистите биотехнолози са си поставили като цели намаляването на белтъчния глад по света, но за момента темповете с които те успяват да се справят са твърде бавни и те първа се очакват белтъчния глад в някой страни да достигни критични точки.
Източник: “Екологични биотехнологии”
Издание на ПУ “Паисий Хилендарски”
