Сравнително новото у нас цвете лизиантус е популярно напоследък най-вече като рязан цвят за букети. Но то може да се отглежда успешно и като саксийно, макар, че трудно се съхранйва за следващата година. Обикновено след прецъфтяването се изхвърля. За тази цел са най-подходящи ниските сортове, които достигат на височина до 30-45 см. В родината на лизиантуса – Централна и Южна Америка, са познати над 60 вида. Цветовете може да са кичести или прости. Приличат на мак или роза. Събрани са на съцветия и са обагрени в бяло, синьо, виолетово и розово.
Растението обича много светлина. Най-подходящи са изтични или западни первази на прозорци. На север светлината може да не е достатъчна, а при южно изложение трябва да защитавате лизиантуса от обедните слънчеви лъчи. Цъфти обикновено през лятото, но при допълнително осветяване и постигане на продължителност на деня 16 часа, може да образува пъпки и през останалите сезони. Полива се обилно по време на активния растеж от пролетта до есента. Но между отделните поливки изчаквайте засъхване на горния почвен слой. През това време подхранвайте всйка седмица с комбиниран тор за цъфтящи растения. След изсъхване отрежете клонката почти до почвата, като оставяте стъбло с две двойки листа. След това от него ще израстат новите цветоносни стъбла.
Ако сте решили да запазите растението за следващия сезон, през зимата намалете чувствително поливките. Дръжте саксията при температура 12-15 градуса. През пролетта пресадете цветето. Използвайте неутрална почва с добри дренажни свойства.
Лизиантусът се размножава от семена, които се засяват през ранна есен. Те са много ситнички и затова се поливат с пулеверизатор или засадете на постоянните места.
