Хибикус китайски – /H. rosa–sinensis/ расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Това е добре познатата ни и обичана стайна китайска роза. Смята се за национално цвете на Малайзия. Неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма. Почитат го не само мюсюлманите в страната, но и езичниците, и китайците, и индийците. Цени се за своите красиви цветове, непретенциозност, бърз растеж. С времето става голям храст с пищна корона и е много подходящ за оформяне на просторни помещения, зимни градини, офиси.
И у нас китайската роза е едно от любимите стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен храст или дръвче, което може да достигне височина дори до 2-3 м.
Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри до 15 см. Цветовете й са едри от 9 до 12 см. в диаметър, петлистни, прости и кичести. Цветът им може да бъде от бял до жълт, наситено розов до тъмночервен. Цъфти през лятото в продължение на няколко месеца.
Китайската роза не е много капризно растение, но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително цъфти и се развива, когато й се осигурят ярка светлина, топлина, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче директното силно огряване от слънцето и течение.
Китайската роза издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято до късна есен. През лятото, когато обикновено цветето се изнася навън, се нуждае от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане, редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна влажност.
След август подхранването трябва постепенно да се намали, а през зиата да се полива по-рядко. Оптималната температура за зимния период е около 15 градуса. Подхранва се с комбинирани минерални торове, които могат да се редуват с течен оборски тор. Подхранването през лятото е веднъж на 1-2 седмици, а през зимата – 1 път в месеца с по-малки дози фосфорни и калийни торове. Китайската роза се размножава рано напролет и през лятото чрез резници, отрязани от върховете на клонките. Може да се поставят във вода или в обогатена градинска смес.
За да цъфти китайската роза, много важно е и правилното й подрзване. Първата резитба се прави, когато вкорененото клонче е достигнало 25-30 см. височина. Премахва се върхът. Това дава възможност да се развият резервните пъпки в основата на листата и да се появят мади клончета, от които после ще се оформи короната. През пролетта младите растения се пресаждат в по-големи съдове, клонките се подрязват и скъсяват – от 2-3 см. до 15-20 см., така че да се оформи компактно растение с правилна и гъста корона. От всяка клонка се развиват по няколко едногодишни клончета и именно върху тях са цветовете на китайската роза.
Отрязаните връхни клончета могат да се вкоренят и да се използват за размножаване на цветето. При пресаждането се използва смес от листовка, чимова пръст, торф и пясък в съотношение 1;2:1;1, като се добавят и парченца дървени въглища. Възрастните китайски рози се пресаждат по-рядко, само при необходимост, но всяка пролет се сваля горният слой от почвата в саксията и се заменя с нова пръст.
Грешките при отглеждането на китайската роза и сухият въздух могат да провокират появяването на болести и вредители. При неблагоприятни условия или рязка смяна на условията, при които се отглежда китайската роза, е възможно пъпките му да не цъфнат, а да опадат, да пожълтеят листата и дори да остане и без листа. Скоро обаче се появяват нови листенца.
Окапването на пъпките се дължи най-вероятно на сухата почва или рязката промяна в температурата. Ако листата започнат да се накъдрят – въздухът вероятно е прекалено сух. Ето защо листата трябва редовно да се пръскат през пролетта и лятото. Окапващите листа са знак за суха почва. Евентуални вредители са листни въшки и акари.
