Хризантемата е едно от най-древните растения. Златното цвете, така наричат гърците хризантемата. Тя е едно от най-древните цветя, което краси и до ден днешен градините.
Известни са ни много разновиности, които се различават по устройството на цветовете, времето на цъфтежа и по други особености.
Хризантемата достига височина 100-120 см. и образуват туфи от по няколко стъбла. Цъфтят през есента с цветове, които са различни както по големината, така и по формата и подреждането на лигулите. Хризантемите са изключително разнообразно обагрени – бели, жълти, розови, червени, цикламени, лилави, виолетови и то от най-светлия до най-тъмния им нюанс.
ЕДРОЦВЕТНИ ХРИЗАНТЕМИ – Според начина на пореждане на лигулите в цвета едноцветните кичести вариетети образуват три групи:
– божуровидни – слигули, извити към центъра на цвета
– с увислали лигули
– японски – със спираловидни лигули
ДРЕБНОЦВЕТНИ ХРИЗАНТЕМИ – Те са по студеноустойчиви от едроцветните. Цветовете им са дребни, с плоски лигули или кичести, обагрени в различни цветове.
Хризантемите – както едроцветните, така и дребноцветните, се развиват на богати, съдържащи вар почви и на открити слънчеви места.
В дворната градина хризантемите най-лесно се размножават през пролетта чрез разделяне на старите коренища.
Те се използват за самостоятелно засаждане или в цветни групи, особено подходящи са дребноцветните, които цъфтят обилно и понасят ранните слани.
