Факт е, че като клиенти оценяваме продуктите най-напред по това как изглеждат. За напитките може да се каже, че на първо място е цветът. Възприемаме го с очите, а вкусът им оценяваме едва след като отпием.
Едни от тях се отличават със свои си багри и нямат нужда от допълнително ”разкрасяване”. Други изискват допълнително оцветяване, за да бъде подсилен и подчертан собственият им цвят. При трети необходимостта от обагряне възниква с оглед на технологичния процес, при които до голяма степен губят естественото оцветяване.
Решението за производителите във всички тези случаи са т.н. адитиви – технологически добавки, които представляват вещества от натурален или изкуствен произход. Те сев крият зад познатите ни обозначения върху етикета, комбинация от буквата Е и определено число, които са плашещи, но само за неориентираните в тяхната същност. Защото едно са естествените адитиви – в конкретния случай става въпрос за оцветители, и съвсем друго – получените по изкуствен път.
Естествените багрила за напитките /и по принцип за всички хранителни продукти, при които се налага тяхното използване/ се получават от плодовете, листата, цветовете, кореноплодовите на различни растения, има и други, които са с животински произход. Те са безвредни и безопасни за човешкото здраве.
По химическата си същност оцветителите от растителен произход най-често спадат към флаваноидите и кортиноидите. Антоцианините, обозначавани с Е 163, обагрят цветовете на растенията и техните плодове в най-разнообразни нюанси – розово, червено, синьо, виолетово. Тези съединения се съдържат в касиса, кожицата на черното и червеното грозде, вишните, ягодите… В едно и също растение често могат да бъдат открити цяла серия антоцианини. В цветовете и клубените на картофите например те са около 10.
Флавоните и флавонолите са широко разпространени жълти багрила. Съдържат се в магданоза, ориза, пшеницата, цветовете на хризантемата. Жълтият и оранжевият цвят на растенията обаче най-често се дължи на каротиноидите / Е 160, Е 161/. Тези растителни пигменти оформят една многочислена група. Най-важният от тях е 3-каротин /Е160а/. В човешкия организъм той се явява източник на витамин А, освен това действа като антиоксидант. Съдържа се в морковите. Жълтият цвят на царевичните зърна пък се дължи на други три каротиноида . Жълто багрило с естествен произход, са и куркумините /Е100/. То се получава от многогодишни тревисти растения от семейство Джинджифилови.
Рибофлавините са представени като оцветители в природата от витамин В2 под формата на рибофлавин /Е101/.Червеното цвекло дължи цвета си на бетанина / Е162/. , докато червеният цвят на доматите и шипките придава ликопенът / Е 160d/.
Натурален оцветител е и карминът /Е 120/, който се получава от крилата на щитоносна въшка, паразитираща върху кактуси в Африка и Америка.
Към естествените багрила е прието да бъде отнасян и карамелът /Е 150/, който е част от газираните напитки на ”Кока – Кола” и на редица алкохолни питиета. Традиционното наименование – горена захар дава най-точна представа за този древен оцветител. То звучи простичко, но химическите процеси, протичащи при карамелизация, са много сложни и едва в края на 20 век карамелният оцветител започва да се получава по промишлен начин. Днес за ускоряване на реакцията се използват катализатори.
За придаване на продуктите на чер и сив цвят се използват въглища от растителен произход. /Е 152/получени чрез термична обработка, на дървесина, торф, целулоза, орехови черупки.
Железният оксид /Е172/ придава черен, червен и жълт цвят, а титановият двуокис /Е171/ и калциевият карбонат /Е170/- бял.
Естествените оцветители не са вредни за здравето, придават прияте за окото цвят на напитките, повлияват положително вкуса и подобряват аромата му.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ СЪЩОТО ЗА ГРУПАТА СИНТЕТИЧНИ ВЕЩЕСТВА КОДИРАНИ КАТО – Е-102, Е-112, Е-110, Е-122, Е -151.Те се отличават със значителни технологични предимства спрямо естествените, придават ярки и стабилни цветове на продуктите, добре се разтварят във вода, термоустойчиви са – но могат да предизвикат реакция на свръхчувствителност, хиперактивност при децата.
Сред най-често използваните в алкохолните и безалкохолни напитки изкуствени оцветители са тартразин – Е102, хинолиново жълто – Е122 и Е124.
