След унилата късна есен ни чакат къси и мрачни дни с редки проблясъци на зимното слънце и дълги мразовити нощи. Този период от годината подлага човешкия организъм на сериозни изпитания. Ниските температури, влагата, пронизващия вятър, липсата на слънчева светлина и ограничената физическа активност провокират изострянето на различни хронични болести и улесняват прихващането на вирусни инфекции.
Още към края на ноември много хора стават пасивни, мудни, настроението им се разваля лесно, безпричинно, изостря се усещането за самота, за преходността на всичко на този свят. Непрекъснато им се спи, но продължителния сън често не носи облекчение. Това състояние, известно като сезонно депресивно разстройство, е своеобразна защитна реакция на организма. То не е проява на лош нрав, нито някакъв каприз, а биологичен феномен, доказан медицински.
Другото му име е синдром на зимния светлинен дефицит, тъй като в основата му е недостигът на слънчева светлина, намаляващ производството на серотин – хормона на доброто настроение. В тъмното мозъкът синтезира голямо количество мелатонин-хормона на съня. Поради липса на светлина се повишава нивото на хормоните на стреса /адреналин и норадреналин/ в кръвта. Нарушават се биоритмите, в резултат на което настроението пада под нулата.
Този синдром е бил познат още преди столетия. В края на 18-ти век английският мореплавател Джеймс Кук, живял дълго време на северозападното крайбрежие на Гренландия, отбелязва в записките си, че с наближаването на полярната нощ тъмнината, студът и изолацията предизвикват меланхолия и прогресираща депресия, докато арктическото лято стимулира работата на ума и тялото. По късно той предвидливо използва ярка изкуствена светлина за повдигане духа на екипажа по време на пътешествия сред ледовете на Антарктида.
За ”зимната печал” има и психологически причини. Летните спомени – тонизиращи и стимулиращи, вече са избледнели, не са способни да зареждат с положителни емоции. Лошото време, от своя страна, не предразполага за чести разходки сред природата – обичайният маршрут е от къщи до работа и обратно – еднообразие, което действа потискащо. На практика всички хора са зависими от една или друга степен от сезонните влияния, но проявите са индивидуални в зависимост от характера и наличните болести.
Депресията може да бъде овладяна, смекчена и дори напълно преодоляна с помощта на лекарствени средства. Но трябва ли а се чака нещата да се влошат дотолкова, че да са необходими фармакологични препарати? Всеки може да противостои на унинието по прост и лесен начин.
– Създайте си оптимален режим на сън и бодърстване и се старайте да ги спазвате. През зимните месеци организмът се приспособява към студа и иска повече време за почивка, отколкото през лятото. Осигурете му тези 1-2 допълнителни часа.
– За да е пълноценен сънят ви, леглото трябва да бъде удобно, а въздухът в помещението – свеж. Преди сън изпийте чаша чай от жълт кантарион и мента. Кантарионът е природен антидепресант, ментата пък отпуска приятно, премахва тревожното чувство.
– Поддържайте умерена физическа активност – лека гимнастика сутрин, 15 минутна разхока на открито през обедната почивка и вечер преди сън. Много полезни са танците. Активните танцувални движения в домашни условия на фона на любимо музикално парче ще стимулира производството на ендрофини.
– Препоръчителни са водните процедури, особено контрасният душ сутрин и топлата вечерна вана с билкова настойка, както и плуването в басейн.
– Осигурете си светлина – това е най-простият, достъпен и ефикасен лек срещу зимната депресия. Възползвайте се от всеки слънчев лъч, прокраднал се през облаците.
– Усмихвайте се без повод.
