Много от вас сигурно не са изпитали онова щастие, онова малкото щастие, което кара хората да летят в небесата. Това щастие не е заради увеличена заплата, не е дори за подарената нова кола. Това щастие е от онези неща в живота, за които е трудно да намериш думи. Говоря ви за онези моменти в които живота не е просто сив, започваш да разбираш, че не парите придават аромата, че не те дават цвета в природата.
Говоря ви за щастието, когато срещнеш очите на невиждан отдавна човек, за щастието което ще изпиташ, когато видиш радостта в очите на дете или когато се е събрало цялото семейство от най-малкия член до най-възрастният. Да видиш очите на малките деца как греят с надежда в новия ден. Да видиш светът, който те тепърва опознават протягайки ръка с разтворена длан и пълнейки шепи с любов. Та тези малки деца и техния свят – свят изпълнен със щастие! Защо този свят не е светът на всички хора ?!?
И вдигайки глава от очите на детето на отсрещната страна на масата стой белобрадия дядо с изпито от мъка лице от труд и под изсукано сиво от сивия живот, но очите, очите греят изпълнени със сълзи и надежда, очи изпълнени с щастие. Щастие просто, че е успял да види своя внук, очи с изпълнени със горчиви сълзи, които обаче не могат да изгасят пламъка на надеждата, че този стар човек ще може поне още един ден да види своя внук. А същевременно синовете и дъщерите на този белобрад старец вдигат поредна наздравица и пият, пият за утрешните дни. Това е красотата на живота ! Това е да откраднеш един единствен миг, един миг надежда един миг в който да си спомниш, че ето този момент не се купува с пари, че това не може да ти го даде никой, никой освен любовта.
