Ванилия  е единственото растение от семейството на орхидеите, което се употребява в кулинарията. Благодарение на своя нежен, освежаващ аромат ванилията се смята за една от най-фините подправки. В хранителната промишленост с нея ароматизират сладка, сладолед, шоколадови и сладкарски изделия, млечни десертни кремове, някои топени сирена.

 

Родината на ванилията е Мексико, Панама и Антилските острови. В Европа става известна едва през 14 век , когато конкистадорът Ернан Кортес влязъл в столицата на ацтеките с малък отряд, император Монтесума предложил на белия човек в знак на мир и добра воля ритуална напитка. Това бил шоколад, подправен с ванилия. И това не е случайно. Ацтеките добре познавали мистичната сила на растенията.

 

Ванилията е многогодишна лиана. Тя се захваща за клоните на дърветата, обвива ги и се издига нагоре към тяхната корона. Има големи бели или със зеленикав оттенък цветове . Ванилията цъфти само веднъж в годината и се опрашва от малки насекоми и определен вид колибри, които живеят само в Мексико. Благодарение на тях дълго време се е поддържал монополът на Мексико в отглеждането на ванилията. Днес ванилията се отглежда на остров Мадагаскар, в страните от Карибския басейн и в Шри Ланка. Опрашването става изкуствено.

 

Използват се плодовете на ванилията – шушулки с дължина 15-25 см. и ширина 4-8 см. Откъсват се недозрели, за да не се разтворят. После ги пускат в гореща вода за 20 минути и ги завиват във вълнени одеала при температура около 60 градуса. След това ги сушат на слънце 1,5-2 месеца.

 

Ванилията се използва обикновено на прах – смляна и смесена със захар в съотношение 1 шушулка на 0,5 кг. захар.