Копитникът /Asarum Europaeum/ е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище  от семейство копитникови. Стъблата са къси, власинчести, приповдигнати. Листата са едри, презимуващи, закръглени, бъбрековидни. Отгоре са тъмнозелени и гладки, отдолу – власинчести и червеникаво-зелени. Цветовете са едри, розови, с виолетов оттенък, на къси дръжки. Плодът е дребнамногосеменна кутийка Цъфти от април до юли. Растението е отровно и със специфичен аромат. Среща се из планинските поляни и букови гори в Северозападна България.

Използваема част на билката е коренището, събирано по време  на цъфтежа. Някъде се използват и стръковете на билката. Суши се на слънце. Използва се предимно като откашлечно, нервно–успокоително, против зъбобол, при язва и като средство  за отвикване от алкохол. Рецепта /като отхранващо средство и при упорити бронхити със засилен секрет/ – 2 чаени лъжички ситно нарязана прясна билка се запарва с 200 грама вряща вода. Държи се до изстиване. Пие се за един ден. ПРИ ПРЕДОЗИРАНЕ СЕ ПОВРЪЩА. Точно това негово въздействие от народната медицина като средство  за отвикване от алкохола. Рецепта за това – смесват се 1 чаена лъжичка стрити листа от копитник и 2 чаени лъжички зелени обвивки от орех.  Взема се 1 чаена лъжичка от сместа и се поставя във вино. Престоява на хладно 7 дни. Пие се при непреодолимо желание да се приема алкохол. Билката се използва и като лекарство за успокояване на повишена възбудимост, главоболие и мигрена. Трябва да се внимава с дозирането, тъй като билката съдържа токсичния алкалоид азарин. Руската медицина го използва за лечение на радикулит.