ЦИКОРИЯ

Това многогодишно или двугодишно растение /Cichorium intybus/ е разпространено като диворастящ вид в районите  с умерен климат както в Европа, така и в Америка и Азия.Тo цъфти през периода от юли до септември с нежни сини цветове. Цикорията е била позната на древните римляни, които са я консумирали като зеленчук и на салата.Тя се е считала за ценен лек в древния Египед и Арабия. От корена й се получава приятен заместител на кафето, който няма неговите странични ефекти. Той се използва  като добавка към кафето, особено любима на французите.Това не само няма съдържание на кофеин в напитката, но и подобрява консистенцията й.

Листата и коренът на цикорията съдържат многоброини съединения, като главното от тях е  инулинът, благоприятстващ процесите в черния дроб и жлъчката.В изобилие са и горчивите съставки, които подпомагат храносмилането. Растението притежава още стимулиращи апетита, газогонни, диуритични, слабителни и тонизиращи свойства. Цикорията често помага срещу жълтеница и проблеми с далака.Сокът от листата и чаят от цъфтящото растение стимулират производството на жлъчка, помагат срещу жлъчни камъни и способност за премахването на излишната слуз в организма.Те са полезни и при гастрит, липса на апетит, запек, храносмилателни проблеми, подагра и ревматични болки. Смята се също, че отварата от корени благоприятства жлезистите органи и храносмилателната система. При болезнени възпаления се налагат сварени листа и цветове, обвити в кърпа.Цикорията се използва и като тоник през пролетта. Екстрактите  от листата са по-слаби от екстрактите от корена. Опити с животни показват, че последните забавят и отслабват сърдечния пулс, а алкохолните екстракти от корена имат доказан противовъзпалителен ефект. Обичайната дозировка е 2-4 грама от билката на чаша чай. Подслаждането трябва да е минимални, за да се получи максимална полза от горчивите съставки.