Кестените са известни с лечебните си свойства. Кестените съдържат минерали – калий, фосфор и магнезий, витамините – А, С, В1, В2, В3, микроелементите – мед, флуор и силиций. Дивите кестени обаче не се ядливи.
Всички части на конския кестен съдържат целебни вещества.
Екстрактът от конски кестен се използва при атеросклероза, разширени вени и тромбофлибит. Препаратите от кестена забавят съсирването на кръвта.
Екстрактът от плодовете на кестена спомага още за разширяването на стеснените артерии, намалява чупливостта на капилярите, подобрява храненето на тъканите.
Народната медицина много отдавна е открила лечебните свойства на кестените.
Ето някои народни рецепти с кестени.
За хемороиди – отвара от 50 гр. кора на 1 л. вода. Правят се хладки вани в течение на 15 минути при кървене.
Настойка от цветовете на кестените действа противовъзпалително и обезболяващо. С настойка от цветовете, накиснати в спирт или водка, се правят натривки при ревматични и артритни болки
При подагра се пие настойка от цветовете. 100 г. сухи цветове киснат 20 дни в 1 л. водка, като ежедневно сместа се разклаща. Пие се по 40 капки 3 пъти дневно, разтворени в 50 мл. вода, преди ядене.
Прабългарите вярвали, че могат да се изчистят от отрицателните енергии, ако поставят конски кестени по протежение на цялото легло на болния човек. Обръщали ги с изпъкналата част нагоре и ги раздалечавали на разстояние 10-15 см. един от друг. Между тях разхвърляли глави лук и чесън. В днешно време това суеверие има научно обяснение и то е свързано с лечебната сила на кестена.
